Огънят видя водата един ден зад високите планини
влюбен в лудите му вълни.
До мириса на досадните скали,
към тишината на сърцето ти
Той каза на водата:
Ела да ми бъдеш любовник
Бъди моето чудо, което осмисля живота ми...
Водата не понасяше топлината в очите на огъня
каза вземи;
Сърцето ми е подарък за теб...
Огънят и водата се обграждаха един друг
плътно, без да се счупи...
С времето водата става пара,
огънят започна да се превръща в пепел.
Или той ще загине, или любовта му...
И съдбата, която беше изписана на челата им от глава до пети
тъгата в сърцето ти
Водата е отишла в далечни страни...
Огънят се разгневи, огънят изгори горите...
Търси вода по земи,
цял ден, цяла нощ
Един ден той дойде при водата
Той погледна в тези чисти очи на водата,
малко ядосан, малко ядосан.
И в този момент той разбра;
любовта понякога си отива
Но напускането не означава загуба...
Огънят спря, мълчеше, с угасналата си любов.
От тогава:
огън от вода,
водата е изтекла от огъня..
Просто поливайте сърцето на огъня,
сърцето на водата
Просто се запалва...
откъс
