Кой е Ахмед Ариф?

Дата на публикуване: 18.12.2024 г

21 април Роден в Диарбекир в 1927, истинското име на Ахмед Ариф е Ахмед Йонал. Той отваря очите си за света като най-малкият от осем братя. Той губи майка си в детска възраст. Другата съпруга на баща си Ариф Хикмет бей е Арифе Ханим. В ранна възраст той е намерен в много градове заради работата на баща си, което му е позволило да научи културата и езика на дестинацията си. Хората, които вижда и начинът, по който живее, са му добавили много.

Учи основно училище в Сиверек и завършва училище през 1939г. Отива в Урфа да учи гимназия. Тук той живее със сестра си. В училището, което посещава в Урфа, той има учител, който постоянно чете стихове на учениците си. С тези стихове, рецитирани от неговия учител, Ахмед Ариф открива интереса си към поезията и така започва да пише първите си стихове. През същия период той изпраща някои от стиховете си на списание Yeni Mecmua, което продължава своя живот в Истанбул. След завършване на гимназията, дойде време за средно образование. Той отива в Афион, за да учи гимназия.

Баща му Ариф Хикмет бей, който смятал, че ще е по-добре за него, искал той да учи тук. Ахмед Ариф има възможност да чете много чуждестранни писатели по време на своето образование тук. Той обогатява света на литературата с тези чужди имена, които току-що е научил. Това обаче не е достатъчно за Ахмед Ариф. Той добавя към живота си произведения на важни писатели и поети от турската литература и по този начин си дава съвсем нова перспектива в гимназията. След като завършва гимназия, той отива в Ушак и започва да живее при по-големия си брат. По-късно баща му се пенсионира.

В резултат на тази ситуация цялото семейство се завръща в Диарбекир. След това Ахмед Ариф отива в армията и се завръща през 1947 г. като завършил. Университетският живот започва през същата година. Печели факултета по език, описание и география на университета в Анкара. Тук той започва да учи философия.

В 1967 той се ожени за Айнур Ханим, който беше журналист. Измина една година от брака му и в края на този период излиза първата и единствена стихосбирка на Ахмед Ариф Hasretinden Prangalar Eskittim. В тази книга поетът събра поемите, които е написал дълго време. След това книгата се публикува два пъти от друг издател.